Къде ли пак се луташ,
мое вдъхновение?
В кого се припознаваш? И на кого звъниш?
Чий тъмен поглед вдигаш за смело откровение?
На неизвестен гений? На самолюбец нищ?
Дали не спускаш котва в безплодната пустиня,
или в море от хора размахваш светлинка?…
Дали в пробита шапка не хвърляш милостиня,
или край храма древен протягаш ти ръка?
Със някого пиянстваш?… Или самотно страдаш?…
Не си ли там, където до вчера аз съм бил?
А може би се мяташ на снежна автострада -
на черна автострада, в горящ автомобил?…
Страхувам се за тебе! Сърцето ми усеща,
че още съм ти нужен, но докога - не знам…
Все пак ще бъда жив
до следващата среща.
Ти вече ме научи да бъда дълго сам.
